Аспарух, Крум и Борис: тримата велики владетели

Историята на българската държава се крепи на няколко имена, които се срещат още в първите уроци. Сред тях изпъкват хан Аспарух, който преминава Дунав, Крум, който оставя писмени закони, и Борис, който покръства народа. Всеки от тях действа по различно време и с различни средства. Но тримата заедно очертават посоката, по която се изгражда държавата, затова си струва да проследим делото им едно след друго.

Хан Аспарух и преминаването през Дунав

Аспарух поема част от българските племена след разпадането на старата им държава край Азовско море. Натискът от изток го принуждава да търси нови земи, а най-удобни се оказват областите на север от Дунав. Там той сключва съюз със славянските племена, които вече живеят по тези места и имат свои интереси.

Решителният ход е преминаването на реката и настаняването на юг от нея. Този избор слага началото на държава, в която две различни общности започват да живеят заедно. Оттук нататък българите и славяните споделят една територия, един владетел и общи интереси. Традиционно 681 година се приема за начало на българската държава.

Аспарух не завладява славяните, а ги привлича като съюзници, защото разбира, че силата идва от обединението, а не от броя на воините. Сблъсъците с Византия продължават, но нито една от страните не успява да наложи окончателна победа. В крайна сметка империята признава новата държава и дори се съгласява да плаща данък. Така младата държава получава признание от най-силната сила в региона, а това й дава време да се укрепи отвътре.

Основното постижение на Аспарух не е отделна битка, а рамката, в която различни народи намират общ дом.

Крум и първите писани закони

Крум идва на власт в момент, когато държавата вече е укрепнала, но вътрешният ред все още не е уреден. Неговото име се свързва преди всичко с войните срещу Византия, но също и с първия опит за общо законодателство.

Законите му са насочени към всекидневието. Те предвиждат строги наказания за кражба и за лъжливо свидетелство, а също и защита на бедните, които не могат сами да се бранят в съда. Идеята е проста, законът трябва да важи еднакво за всички, независимо от богатството и положението.

Дипломацията също заема важно място в управлението му. Крум изпраща пратеници и договаря условия с империята, макар отношенията да остават напрегнати. Войната и преговорите вървят успоредно, защото всяка от страните търси изгода.

Личността му остава противоречива в представите на съседите. По време на неговото управление обаче се залага идеята, че държавата се нуждае не само от воин, но и от закон.

Законите не са запазени в цялост, но сведенията за тях показват посоката. Те заменят кръвната разправа с общо правило, което важи за всички, и така поставят началото на уредено право.

Борис и покръстването на народа

Борис поема властта, когато въпросът за вярата вече не е само личен избор. Съседните народи приемат християнството, а това променя както политиката, така и културата. Покръстването става през 864 година и е най-значимата промяна в историята на държавата.

Покръстването става по волята на владетеля, но последиците надхвърлят двореца. Новата вяра носи писменост, книги и връзка с останалия християнски свят. Учениците на Кирил и Методий намират в българските земи дом, където да продължат работата си. Именно там се ражда азбуката, която днес наричаме кирилица.

Преходът не минава без съпротива. Част от знатните приемат новото с недоверие, защото то размества стария ред. Борис се справя с противниците твърдо, но след това се оттегля в манастир, а властта оставя на сина си.

Покръстването превръща държавата в част от християнска Европа. От този момент писмеността, религията и държавността се развиват заедно.

Какво обединява тримата владетели

Тримата действат в различни времена и с различни средства, но посоката им е една. Всеки от тях успява да превърне племенна или завоевателна власт в устойчива държава. Аспарух дава началото, Крум добавя закон, а Борис добавя духовна основа.

Приликата е в начина, по който гледат на заобикалящия свят. Те не се затварят, а взимат от съседите онова, което служи на държавата.

Религия, писменост и ред идват отвън, но се приспособяват към местните условия и към нуждите на народа. Може би най-важното е търпението, защото нито един от тези успехи не идва за един ден. Всяка промяна се подготвя дълго, среща съпротива и едва след време се приема като нещо естествено.

Ако се погледнат заедно, трите дела образуват една линия от основаване към ред и накрая към духовно единство. Нито едно от тях не би издържало само, защото държавата има нужда едновременно от граница, закон и вяра.

Мястото им в паметта днес

Днес имената на тримата са част от учебниците, от имената на улици и от паметници в цялата страна. За Аспарух се говори като за основател, за Крум като за законотворец и воин, а за Борис като за владетеля, който свързва народа с християнския свят.

Всяко поколение обаче подчертава различно нещо. В едни времена на преден план излизат победите, в други се търси примерът за държавник, който мисли за реда и за бъдещето. Тази промяна на акцента показва, че паметта не е просто списък от дати, а жива връзка със настоящето.

Паметта за тях е и напомняне, че една държава се строи не само с оръжие, но и със закон, с вяра и с готовност да се учат уроци от другите.

Тримата владетели показват, че изграждането на държава е дълъг процес от последователни решения. Аспарух основава, Крум подрежда, а Борис обединява около нова вяра. Затова те остават не само исторически фигури, а пример как се гради нещо, което да надживее създателите си.